ИнтерниранитеЕвтим ЕВТИМОВОтново питам аз: каква ли вяраза всяка мъка    

Интернираните

Евтим ЕВТИМОВ

Отново запитвам аз: каква ли религия
за всяка тъга
    нужна е била? -
Отвличаха ви нощем двата фара
на полицейската кола
напряко от постели и квартири
с един сноп от скъсано перде
и знаехте за какво ви интернират,
само че в никакъв случай не знаехте
    къде?

Килиите на конските вагони
ви хвърляха от град на град,
от село в село тъгата ви гони,
от апетит на апетит,
от пъкъл на пъкъл,
от смут в смут под простора ядосан.
И да не бъдете един до различен,
южняците изселваха на север,
а северняците
    на юг.

Но вие бяхте като семената -
на всички места намирахте земя!
Отново взирахте очи в гората,
още веднъж секрети явки вкъщи,
още веднъж с първите
до сетни сили...

И през днешния ден разбирам аз за какво
не са събрани братските могили
и всички борби
    на едно место!